Кучета

Кучето (Canis familiaris, когато се има предвид отделния вид или Canis lupus familiaris, когато се има предвид като подвид на вълка)[1] е средноголям бозайник, подвид на вълка (Canis lupus), опитомен още от зората на човечеството.

Едни от първите домашни животни, кучетата се използват широко по целия свят и играят важна роля в ранните човешки селища. Така например се смята, че заселването на Америка от хората би било невъзможно без използването на впрегатни кучета за пресичането на Беринговия проток.[2] Благодарение на специфичните им природни особености (остър слух, чувствително обоняние), кучетата се използват и за много други цели, като лов, в пасищното животновъдство, за защита, като домашни любимци. Днес броят на домашните кучета по света се оценява на 400 милиона.[3]

През 15-те хиляди години от опитомяването на кучетата са се обособили няколко регионални групи животни, чиито морфологични белези и поведение са формирани от окръжаващата ги среда и от техните функции. С придобиването на познания в областта на генетиката, хората започват целенасочено да създават породи кучета, приспособени за определени цели. При този процес се формират стотици различни породи, в резултат на което при кучетата се наблюдават повече поведенчески и физически вариации, отколкото при всеки друг сухоземен бозайник.[4] Например височината варира от двадесетина сантиметра при чихуахуа до около 80 сантиметра при ирландския вълкодав, цветът може да бъде от бял през сив до черен и от светлокафяв до тъмнокафяв при голямо разнообразие на шарки, козината може да бъде къса или дълга, рядка до подобна на вълна, права, къдрава или гладка.[5] Породите се различават и по издръжливост, поддаване на дресировка, бързина и други.

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

В първоначалната класификация на организмите на Карл Линей от 1758 година домашното куче е класифицирано като Canis familiaris и Canis familiarus domesticus.[6][7] През 1993 година то е прекласифицирано от Смитсъновия институт и Американското дружество на мамалозите като Canis lupus familiaris, подвид на вълка Canis lupus, и днес това е наложеното в научната литература наименование.[7] Убедителни доказателства от етологията, морфологията и молекулярната биология водят до съвременното научно разбиране, че един биологичен вид, вълкът, е общият предшественик на всички породи домашни кучета.[2][8] В същото време времето и механизмът на обособяване на кучетата са предмет на спорове.[2]

Произход и еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Произход на кучетата

Домашните кучета наследяват сложна социална йерархия и поведение от техните предци вълците. Кучетата са стадни ловци със сложен набор от практики, имащ връзка в определянето на позициите на всяко от кучетата в социалната йерархия. Използват различни пози, движения и други средства за невербална комуникация, които разкриват състоянието на ума.[9] Тези сложни форми на социално познание и комуникация могат да се дължат на тяхната подвижност, игривост и способност да се вместят в човешките домакинствата и социално положение. Тези атрибути способстват кучета да изградят уникална връзка с хората, въпреки че са потенциално опасни хищници на върха на хранителната верига.[2]

Въпреки че много от експертите не са съгласни върху голяма част от детайлите, касаещи опитомяването на кучето, не може да се отрече фактът, че човешкото въздействие е оказало съществено влияние при оформянето на подвида.[2] Малко след опитомяването си кучетата се превръщат в животни, повсеместно разпространени сред човешката популация по цял свят. Предполага се, че кучетата навлизат в Новия свят от Сибир като прекосяват Беринговия проток заедно с човешката миграция. Смята се, че употребата на кучета за впряг се е оказало решаващ фактор при населването на новите континенти от опитомените животни преди около 12 000 години. Кучетата били важна част от живота на Атабаските племена в Северна Америка и са единствените отглеждани от тях опитомени животни (виж Коренно население на Субарктика на Северна Америка). Кучетата са използвани за пренасяне на голяма част от товара при миграцията на племената апачи и навахо допреди 1400 години. Използването на кучета като впрегатни и товарни животни в тези култури често продължава да съществува дори и след въвеждането на коня в Северна Америка.[10]

Днес археолози и биолози са постигнали консенсус в определянето на приблизителната възраст на опитомяване на кучетата.[2][10] Съществуват сигурни доказателства в това, че дивергенцията на генетичните различия между кучета и вълци започва преди около 15 000 години.[11][12][13] Други приемат, че опитомяването е започнало по-рано.[2] Не е известно дали хората насочено са опитомили вълка или линията на кучето не се е отделила еволюционно от тази на вълците, а опитомяването да е ускорило процеса. Последната теза е поддържана от биолозите Реймънд и Лорна Копингър.[3] Според тяхната теория някои вълци са привлечени от поселищата на палеолитното население и тази привързаност е просто еволюционно обусловена.